Софиянка на село или селянка в софия?

Родена съм в София и 29 години от живота си съм живяла в София. Помня дори времето, когато по улиците нямаше трафик, движението не беше толкова натоварено. Помня времето, когато нямаше Била, Кауфланд или Фантастико, магазините се наричаха Супермаркет, а денонощните не бяха на мода. Помня времето когато банани и портокали имаше само през Декември и се редяхме на огромни опашки за да ги купим. Уйски имаше само в корекомите, а дънките и кожените якета се купуваха от Турция. Живота не беше хубав, но и сега не е хубав.
Поради тази причина от 2 години живея на село. Тук няма трафик, няма светофари и задръствания, няма синя зона и проблем с паркирането. Тук децата играят на улицата, ходят сами до магазина и не се страхуват да отидат у съседите когато навън е тъмно. Тук въздуха е по-чист, усеща се по-силно аромата на цветя и цъфнали храсти. През зимата снега остава бял докато се стопи и изчезне, а летните вечери се чува само песента на щурците. Има светулки навсякякъде, дори и по небето :) Когато няма облаци звездите са много, ярки са и сякаш са по-близо. Понякога имам чувството, че ако протегна ръка към небето ще ги докосна. В нашето малко село има кабелна телевизия и интернет. И хората са по-различни. Подават си разни неща през дуварите и оградите, разменят си семена и цветя, спират се пред портите за да побъбрят... не като някогашните седянки, но спират и питат „Как си?” и ако могат да помогнат с нещо го правят. Тук няма денонощни магазини, последния затваря в 22:00, но тук можеш да събудиш съседа си посреднощ и да поискаш шепа сол или аналгин и той няма да те гледа под смръщените си вежди, просто ще ти даде, а на сутринта ще попита „Как си?”. Младите хора са добре облечени, модерно. По-възрастните са спретнати и чисти, никой не носи ватенка. Има и кръчма, разбира се, но е нова, построиха я миналата година. И хората не ходят там за да се напият, а за да се видят, да поприказват, да се позабавляват. Тук, в селската кръчма съм виждала по-малко на брой пияни хора от колкото са пръстите на ръцете ми. Не мога да кажа същото за кръчмите в София.
Може би хората в нашето село носят ватенки и се наливат с ракия в къщите си, там където никой не ги вижда, но аз мисля, че по-скоро реалноста в българското село (или поне в селата които са близо до големи градове) вече е различна от тази преди 50 години, когато и в София много хора носеха ватенки и където все още пиенето на ракия за много хора е цел в живота.
С този пост искам да изкажа само и единствено собственото си мнение, аз харесвам живота си такъв какъвто е. Не искам някой да си помисли, че критикувам неговото мнение или че съм обидена на хората които си мислят, че селяните носят ватенки и пият ракия със салата всеки ден, по цял ден. Мисля, че всеки има право да харесва градския или селския живот. На мен не ми понася Софийския, на други им харесва и за нищо на света не биха го заменили с друг. И слава богу, че е така, иначе нямаше има място за всички в София или за всички на село ?))
Написах всичко това, защото се разочаровах малко от нещо написано тук за ватенките, ракията и салатата, нещо с което не съм съгласна.






Вижте моите експериментални блогове за готварски рецепти на български език:
http://kulinaren.blogspot.com/
http://kulinaren.wordpress.com/
http://klukarski.blogspot.com/