Не искам да съм част от статистиката... Знам, че всички имаме мечти!

Не искам да съм част от статистиката. Има толкова много неща който бих искала да направя до края на жалкия си живот и ако за някой от тях нямам никакъв шанс, то за останалите единствения ми шанс е да остана жива още известно време.
Искам да мога да пея добре, искам да мога да рисувам, искам да се науча да летя, искам да променя света... Колкото и дълго да живея няма да мога да направя тези неща, но имам още толкова много мечти...
Искам да осиновя дете, искам да имам и свое, искам да отида поне на един концерт на световно известен симфоничен оркестър дирижиран от български диригент, искам да гледам „Айда” на Миланската скала, искам да отида и на карнавала във Венеция и на този в Рио де Жанейро, искам и на Мусала да се кача още един път, искам да пия кафе с приятелите си още един път, искам и да си облека червената рокля още един път. Искам толкова много прости и сложни неща да направя...
Днес видях едно пъпчиво хлапе със скъпа кола как шофира по същия път по който се движех и аз. Неговото нахално, арогантно шофиране на място на което дори и той нямаше как да се самоубие приключи с пътен инцидент. От този инцидент нямаше пострадали за статистиката (нямаше кръв, нямаше умрели). Имаше смачкани ламарини и една (ако броя и себе си най-малко две) уплашени жени. Не знам какъв процент от подобен начин на шофиране завършват с такъв „щастлив” край, но знам, че докато има такива тъпи копе*ета по улиците (ако този и останалите като него не бяха наистина тъпи копе*ета щях да напиша к******а, ама на този и една * (звездичка) му е много) ще бъдат застрашени такива като мен, като вас, като тях. Този е на 18 години!!! И кара кола за 100000 лева!!! Нямаше как да не помисля за майка му, как изобщо спи тази жена?
Обикновено в подобна ситуация съм бясна, днес ми стана само тъжно, тъжно за този пъпчив гном, за майка му, за мен самата, за всички който се движим по едни и същи републикански пътища с такива като него, малки или големи гномчета със скъпа кола и много комплекси. Иска ми се да им кажа нещо, на всички като него, ама те едва ли четат нещо по-различно от това.
Попитах мой много добър приятел (google.bg) какво мисли за войната по пътищата и той ми каза, че жертвите в катастрофи у нас надхвърлят 3 пъти убитите американци в Ирак, каза ми, че жертвите от катастрофи в страната за последната година са 1059, а пострадалите за изминалата година са 9923. Статистиката показва, че около 730 пътно транспортни произшествия са причинени от водачи с по-малко от една година стаж зад волана и около 40% от жертвите загиват в населени места. Тази статистика показва, че 2,90137 човека умират всеки ден (как по, дяволите може да умре 0,90137 човек) и пострадалите са 27,8736 всеки ден!
И все пак ще им кажа нещо: Ако искаш да привлечеш внимание съблечи се гол пред НДК и рецитирай стихове на Ботев. Ако избиваш комплекси, баце, избивай ги някъде където няма да ме лишиш от живот, където няма да ме лишиш от мечти, от шанса да ги осъществя... Не ги избивай на пътя! Не искам да съм част от статистиката, не искам да съм част от това:

Не искам и ти да си част от това, не искам никой да е част от това....










Вижте моите експериментални блогове за готварски рецепти на български език:
http://kulinaren.blogspot.com/
http://kulinaren.wordpress.com/
http://klukarski.blogspot.com/