Защо жените трябва да изглеждат добре? Заради собственото си самочувствие или заради чуждо мнение?

Преди малко в новините по Нова ТВ съвсем случайно чух, че разведените жени изглеждат видимо по-състарени и това ме накара да се замисля над това колко сериозно мога да приема подобна новина. Според някакво изследване (мисля че Американско) със съдействието на определен брой сестри близначки, разведените жени изглеждали с две години по-стари от иначе генетично подобните на тях сестри, независимо от социалния им статус (самотни, вдовици, омъжени...) Имаше и интервю на случайни хора от улицата и мъжете бяха съгласни с тази теза, дори една служителка в салон за красота сподели, че разведените жени са най-чести клиенти на салона, че проявяват интерес към процедури за отслабване и (не гарантирам, че помня точно, но мисля, че...) процедури за изглаждане на бръчките. Последното нещо което каза служителката, беше, че дори и НЕ разведените жени, които имат проблем в семейството са по-податливи на преждевременно състаряване и по-често посещават салона за красота.
Тази новина нямаше как да не образува мисли в иначе празната ми глава. Замислих, се колко точно грижи трябва да полагаме за външния си вид независимо от това дали имаме приятел, съпруг, любовник или сме сами? Трябва ли да чакаме да се разведем за да започнем да полагаме грижи за себе си? И най-вече, за кого подобряваме външния си вид, за мъжа до нас или за себе си, за нашето собствено самочувствие? И колко важно може да бъде за една жена получаването на „невинни” комплименти? До каква степен напълно занемарения външен вид може да се оправдае с липса на време и пари? И кога в крайна сметка прекаляваме с полагането на грижи или с липса на каквито и да е?
Както винаги твърде много въпроси в твърде малко пространство се побраха? Лично аз смятам, че АЗ съм личността заради която си правя прическа, колкото и простичка да е тя, АЗ съм тази заради която си обличам „по-хубавата” рокля, АЗ съм тази заради която се подлагам на болезнени процедури свързани с отстраняването на нежелани косми (за никой друг не бих се подложила на това), АЗ съм тази заради която влизам в магазина за козметика и оставям ххх лева, АЗ искам да изглеждам добре, защото на мен ми харесва. Не съм родена красива и каквито и усилия да полагам няма да бъда следващата Клеопатра, но не искам да направя всичко възможно да изглеждам размъкната, размазана или нечиста. Също така не смятам да стигам до крайности (така мисля на този етап от живота си, дано никога не си променя мнението), не смятам за разумно да се подлагам на хирургични операции или да жертвам за външния си вид повече от колкото мога да си позволя, не мога да превърна това в мания.
Не знам къде е разумната граница, но знам, че каквито и усилия, време и пари да отделям за външния си вид го правя само и единствено заради себе си, заради собственото си самочувствие, заради собствения си живот и не искам да ми се налага да чакам момента в който ще се разведа или омъжа или ще съм самотна или щастлива или глупава или умна или... за да се погледна в огледалото и да видя, че не съм същия човек, дори и само визуално!




Вижте моите експериментални блогове за готварски рецепти на български език:
http://kulinaren.blogspot.com/
http://kulinaren.wordpress.com/
http://klukarski.blogspot.com/