Депресията... Какво оправдаваме с тази дума?

Целия ми живот почти се побира в дамската ми чанта!
Напоследък прекарвам повечето си време пред монитора, сутрин чета новините, на обяд гледам телевизия, следобяд пиша е-майли, вечер пак гледам телевизия... Когато искам да знам какво е времето навън не поглеждам през прозореца, не махам пердетата, не излизам, отварям http://weather.yahoo.com и така научавам има ли слънце навън или има 20 см. сняг. Тъжно но факт, живея в монитора, в един до преди няколко години наричан „виртуален” свят, а днес за повечето от нас почти реален.
Преди няколко седмици с приятеля ми, дъщеря ми и много близки приятели (колеги и техните семейства) ходихме на екскурзия. Деня преди да тръгнем си купих нова чанта, нямах време да обикалям много и купих първата която видях. После се прибрах и започнах да събирам багажа, взех и лаптопа. Тъжно ми стана, не знам заради кое се натъжих повече, заради новата чанта или заради лаптопа, но ми стана тъжно... Лаптопа в който живеех през по-голямата част от живота си се събра в дамската ми чанта  Вече минаха няколко седмици и още не мога да си отговоря на въпроса: Чантата ли е прекалено голяма, лаптопа ли е прекалено малък или живота ми е прекалено жалък? Добре, че не успях и семейството си да побера в тази дамска чанта  Екскурзията се оказа много приятна, толкова много, че дори не извадих лаптопа от там където го сложих преди да тръгнем (чантата). После минаха седмици и аз се сетих пак за живота си, за малкия лаптоп, за голямата чанта, за семейството, за случките и преживяванията с който живея, за спомените и най-вече за хората който обичам. Нарекох това депресия, но депресия ли е наистистина?
Понякога с весела усмивка на лицето казвам: „В депресия съм”, което трябва да е достатъчно да ме извини за нещо което нямам желание да правя, но се налага, а друг път с почти разплакано от разочарование лице казвам: „Добре съм, Благодаря!” Кога в крайна сметка депресията може да бъде основателна и кога това е недопустимо? Има ли граница до която е само лошо настроение или липса на желание и след която е истинска депресия?
На този житейски, филосовски и най-вече медицински въпрос аз не мога да отговоря, но знам кога аз лично се чувствам непреодолимо зле и кога просто се извинявам за поведението си с така популярната напоследък дума (термин) ДЕПРЕСИЯ. Удобно извинение, модерно дори състоянието „депресия” може да извини по-голямата част от грешките ни. Какво обаче представлява това състояние в действитвителност?
Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако това чувство трае повече от няколко седмици или се появява периодично, може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия. Симптомите очевидно ги имам, но категорично отказвам подобна диагноза 
Възможно ли е една чанта, един лаптоп, едно преживяване напълно да ме обезкуражат? Нима слънцето (дори и само в yahoo.com) вече е спряло да блести, нима дъщеря ми е спряла да ми казва (дори и в skype), че ме обича, нима приятеля ми не ме целува всяка вечер или не ме прегръща всяка нощ? Нима аз имам извинение аз самата да не правя това, нима думата „депресия” може да ми отнеме хубавите моменти и мигове? Нима има хора които се отказват от това за да се скрият зад тази дума?
Не вярвам, че това е възможно! А ако има хора който се крият зад всичко това да погледнат живота в очите и да кажат, ако имат смелост „Депресия е оправданието на психолозите за високите им хонорари Ако има хора които вярват в Депресията, да погледнат смело слънцето, докато ги ослепи, за да могат да виждат по-добре красотата на живота си, да погледнат очите на любимите си хора за да разберат, че не са сами на този свят, да погледнат с други очи на масата си на вечеря и да си дадат сметка, че много хора по света нямат това щастие, да пуснат телевизора и да чуят новините... И да благодарят на когото искат (ако вярват в Господ да благодарят на него) за това, че не са част от хрониката... Да помислят имат ли право да забравят, че земята все пак се върти и че идва пролет 
Аз твърде дълго оправдавах себе си и грешките си с тази дума, сега вече знам, че нямам право на това!!!

--> Read more...

Софиянка на село или селянка в софия?

Родена съм в София и 29 години от живота си съм живяла в София. Помня дори времето, когато по улиците нямаше трафик, движението не беше толкова натоварено. Помня времето, когато нямаше Била, Кауфланд или Фантастико, магазините се наричаха Супермаркет, а денонощните не бяха на мода. Помня времето когато банани и портокали имаше само през Декември и се редяхме на огромни опашки за да ги купим. Уйски имаше само в корекомите, а дънките и кожените якета се купуваха от Турция. Живота не беше хубав, но и сега не е хубав.
Поради тази причина от 2 години живея на село. Тук няма трафик, няма светофари и задръствания, няма синя зона и проблем с паркирането. Тук децата играят на улицата, ходят сами до магазина и не се страхуват да отидат у съседите когато навън е тъмно. Тук въздуха е по-чист, усеща се по-силно аромата на цветя и цъфнали храсти. През зимата снега остава бял докато се стопи и изчезне, а летните вечери се чува само песента на щурците. Има светулки навсякякъде, дори и по небето :) Когато няма облаци звездите са много, ярки са и сякаш са по-близо. Понякога имам чувството, че ако протегна ръка към небето ще ги докосна. В нашето малко село има кабелна телевизия и интернет. И хората са по-различни. Подават си разни неща през дуварите и оградите, разменят си семена и цветя, спират се пред портите за да побъбрят... не като някогашните седянки, но спират и питат „Как си?” и ако могат да помогнат с нещо го правят. Тук няма денонощни магазини, последния затваря в 22:00, но тук можеш да събудиш съседа си посреднощ и да поискаш шепа сол или аналгин и той няма да те гледа под смръщените си вежди, просто ще ти даде, а на сутринта ще попита „Как си?”. Младите хора са добре облечени, модерно. По-възрастните са спретнати и чисти, никой не носи ватенка. Има и кръчма, разбира се, но е нова, построиха я миналата година. И хората не ходят там за да се напият, а за да се видят, да поприказват, да се позабавляват. Тук, в селската кръчма съм виждала по-малко на брой пияни хора от колкото са пръстите на ръцете ми. Не мога да кажа същото за кръчмите в София.
Може би хората в нашето село носят ватенки и се наливат с ракия в къщите си, там където никой не ги вижда, но аз мисля, че по-скоро реалноста в българското село (или поне в селата които са близо до големи градове) вече е различна от тази преди 50 години, когато и в София много хора носеха ватенки и където все още пиенето на ракия за много хора е цел в живота.
С този пост искам да изкажа само и единствено собственото си мнение, аз харесвам живота си такъв какъвто е. Не искам някой да си помисли, че критикувам неговото мнение или че съм обидена на хората които си мислят, че селяните носят ватенки и пият ракия със салата всеки ден, по цял ден. Мисля, че всеки има право да харесва градския или селския живот. На мен не ми понася Софийския, на други им харесва и за нищо на света не биха го заменили с друг. И слава богу, че е така, иначе нямаше има място за всички в София или за всички на село ?))
Написах всичко това, защото се разочаровах малко от нещо написано тук за ватенките, ракията и салатата, нещо с което не съм съгласна.






Вижте моите експериментални блогове за готварски рецепти на български език:
http://kulinaren.blogspot.com/
http://kulinaren.wordpress.com/
http://klukarski.blogspot.com/

--> Read more...

Писмо до шефа

Уважаеми господин Иванов,

Бих искал да Ви благодаря, за дългогодишната ни съвместна работа и да Ви призная някой прозрения, които без Ваша помощ никога нямаше да разбера.
Първо искам да Ви благодаря за всички похвали които сте ми отправили, те са били водещия ми стимул за работа. Именно заради тях аз нямах нищо против да оставам до късно на работа и да идвам извънредно в почивните дни, именно благодарение на тях имах желание да продължавам да трупам допълнителни квалификация, знания и умения. Тук е момента да вметна нещо, което от години се каня да споделя с Вас. За последните няколко години ми прави впечатление, че има технически проблем с Вашата електронна поща, не всички е-майли се получават коректно. Например всички ваши похвали аз още не съм ги получил, въпреки многобройните Ви опити да ги изпратите, в което не се съмнявам.
Искам също да Ви благодаря за поредното увеличение на заплатата. Няма да забравя деня в който ми го обещахте. Това ме стимулира още повече да мисля за вашите проблеми като за свой, даже още повече от колкото за свой. Не, не, не уволнявайте касиерката, аз още не съм получил обещаната заплата, но аз знам, че дълбоко в себе си Вие мечтаете деня в който ще ми я връчите официално. И аз мечтая за този ден. Не се притеснявайте заради факта, че ми причинявате финансово неудобство, аз никак не се чувствам финансово притеснен. Жена ми от скоро е на диета, а от както забраних на децата да гледат телевизия ми искат все по-малко пари за храна която е танцувала в рекламите, а на мен лично не ми остава време да се храня.
Исках да Ви благодаря за това, че ми отказвахте полагаемия ми се годишен отпуск в продължение на 10 години. И също така да Ви се извиня за това, че си мислех, че сте жесток. Всъщност след дълбок анализ аз установих, че Вие го правите най-вече заради моя личен душевен мир. След като сериозно обмислих теоретичната възможност да ме пуснете в отпуск тази година и след, признавам си изключително смелите ми мечти и опити да си направя планове, установих, че ако имам нещастието да изляза в отпуск след 10 годишна служба при вас ще се почувствам невероятно прецакан заради всичките останали 9 години. Още веднъж Ви благодаря, че винаги когато можете ми стестявате негативното настроение.
Искам също да Ви благодаря и за това, че назначихте новия ни мениджър. Знам, че го направихте заради мен, знам, че това беше Вашия начин да ми покажете колко добре се справям с работата си. Сега вече дори и аз знам, че съм перфектен в работата си! След неговото назначение, благодарение на сравнението с него, дори и Пешо от първия етаж повиши самочувствието си. Да, да, онзи същия, бавно развиващия се, дето го взехте на работа по онази, социалната програма. Винаги съм знаел, че сте благороден, но сега за първи път ми се отдава възможност да Ви благодаря лично за това.
И за последно в този е-майл, но не на последно място, искам да Ви благодаря за това, че така умело отбягвахте откритите разговори с мен за които толкова упорито Ви молех. Аз дори не осъзнавах, но Вие сте били наясно с факта, че след един подобен разговор в които аз открито щях да Ви посоча реални и сериозни проблеми, щях да се почувствам обиден от факта, че не предприемате абсолютно нищо. За всичките 10 години, само благодарение на Вас, на Вашия опит и съобразителност съм пропуснал хиляди разочарования, за което Ви благодаря.
Има още много неща за които бих искал да Ви благодаря, но знам, че сте прекалено ангажиран и не искам да губя повече от време то Ви, дори прекалено много си позволих.
Необходимостта да напиша този е-майл се породи от факта, че минути след като го прочетете аз ще бъда уволнен и никога няма да имам възможността да Ви благодаря за всички тези неща които сте правили за мен през последните десет години.
С огромно уважение,
Ваш (предполагам вече бивш) служител.






Вижте моите експериментални блогове за готварски рецепти на български език:
http://kulinaren.blogspot.com/
http://kulinaren.wordpress.com/
http://klukarski.blogspot.com/

--> Read more...

За онези неща които не виждаме и не можем да докоснем, но знаем, че ги има

За онези неща който не виждаме и не можем да докоснем, но знаем че ги има...

Има безброй неща в живота които не виждаме, не можем да докоснем, но ги усещаме и знаем че ги има. Някой от тях не променят нищо в нашия живот, някой променят нас, други променят света в който живеем, а има такива които обръщат целия ни свят, спират въртенето на земята, палят и гасят звезди и създават нови светове. Такива неща могат да направят разбира се само чувствата и то само в нашия собствен свят, в нашата представа за света. Освен чувствата има още безброй много неща който не можем да видим или да докоснем, но знаем че ги има, едно от тези неща е времето. Точно както чувствата, вятъра, живота, мечтите, радиовълните, звука, така и времето не може да се види, нито да се докосне, но всички ние знаем че съществува. Ако това не беше вярно щяхме ли да поглеждаме безброй пъти часовниците си през съзнателния си живот, щяхме ли забързани за поредната “важна” работа да пренебрегваме любимите си хора, щяхме ли да пропускаме поредния залез почти всеки ден, щяхме ли в динамичното ни и вечно недостигащо време да забравяме мечтите си, да нямаме време да се сетим за миг дори кои сме ние, какви сме сега и какви сме искали да бъдем. Във ВРЕМЕТО в което живеем все по често разговорите ни завършват със “Сега бързам”, “Закъснявам” или “Нямам време сега”, сякаш някога ще имаме. Все по-често когато добър стар приятел ни покани на чаша кафе казваме “сега нямам време”, когато малките ни деца искат да си поиграят с нас отговаряме “Не сега, наистина нямам време”, сутрин още преди да е започнал деня вместо усмивка и целувка човека до нас чува “Закъснявам”, а за къде и по-точно за какво закъсняваме се замисляме твърде рядко. Всичко това е неоспорим факт че времето съществува. Освен че съществува времето може да бъде премерено количествено. Съществуват понятия като час, ден, година и т.н. Какво означават те – не знам. Преди време някой ми беше написал: “Цял живот са ме учили, че една година има 365 дни, един ден 24 часа, един час 60 минути, но никой не ми каза че един миг без теб може да бъде цяла вечност!”. Ако сега попитам същия човек какво е един миг без мен ще ми отговори, че един миг е малка, нищожна част от живота и че не означава абсолютно нищо. В крайна сметка какво по-точно е един миг и каква е продължителността на една минута, на колко вечности се равнява един ден? Означава ли това, че времето не се измерва с часовник, а истинската му стойност се измерва с нещата който правим, начина по който се чувстваме и това което постигаме. Може би, а може би времето се разделя само на минало, настояще и бъдеше и нищо друго не може да го определи нито количествено, нито качествено. Миналото е онази част от живота ни в която е всичко което имаме, всичките ни спомени, всичките ни постижения, всичките ни чувства, всичките моменти който са ни направили това което сме. В миналото са и всичките ни грешки, някой малки и незначителни, други непоправими. В миналото ни са и онези пропуснати моменти, които толкова много сме искали да изживеем, в миналото са и част от нашите несбъднати мечти. Понякога много ни се иска да върнем времето назад и да поправим грешките си, да изживеем живота си по по-добър начин, да осъществим част от мечтите си. Ако имахме този шанс бихме обърнали повече внимание на истински важните неща. Някога това наше минало е било настояще и сме имали шанса да направим всичко онова което е важно и правилно, но сме били твърде заети да мислим за това! Доста абстрактно, но... Бъдещето е още по-абстрактно. Сега, в настоящето имаме планове за бъдещето, мечти за бъдещето, работим за бъдещето, градим кариера, правим сложни комбинации и планирани ходове за да бъде възможно в бъдеще да направим впечатление на някого или да постигнем нещо, изкарваме пари който да имаме в бъдеще... В онова бъдеще което някога ще бъде наше настояще само за един кратък миг и наше минало през целия ни останал живот. А колко продължителен ще бъде този останал живот и дали някога ще дойде това толкова мечтано бъдеще никой не може да знае. Нашето бъдеще е поредица от много планове, упорит труд, пропуснати красиви мигове, малко късмет и много случайни, независещи от нас събития. Нашето бъдеще може да се окаже че са нашите сбъднати мечти, но много по-вероятно най-неусетно ще се превърне в част от миналото ни, а би могло и никога да не дойде. Нашето бъдеще е твърде неясно, твърде далечно и твърде несигурно. Но то е нещо на което се надяваме, за което живеем, в което вярваме и за което жертваме цялото си настояще. А какво по дяволите е настоящето след всичко това? Само един кратък миг, който разделя миналото за което понякога много съжаляваме, понякога искаме да върнем за да изживеем отново, което е скъпо и ценно защото вече сме загубили и бъдещето което може и да не се отличава с нищо от миналото, да бъде не по-малко скучно, забързано или пълно с грешки който никога няма да можем да поправим, може да бъде красиво, но може и никога да не дойде. Един кратък миг, но единствения с който разполагаме, единствения който ни принадлежи, единствения в който имаме шанс да победим времето в неравностойната битка.

Вече си мисля, че времето съществува само като едно единствено понятие – настоящия миг, по-точно поредицата от безброй настоящи мигове, които са единственото време в което мога да сбъдна мечтите си, да наблюдавам залеза и да броя звездите... да правя всичко онова за което никога няма да съжалявам. Мога разбира се да правя и планове за бъдещето но не искам. Не искам да пропускам нито един миг от настоящето си в безсмислени усилия да се състезавам с времето.

Свалих си часовника от ръката и календара от стената. В момента прегръщам дъщеря си и гледайки през рамото и казвам на човека зад нея “Обичам те”. Не, това беше преди няколко мига. Сега вече гледаме заедно залеза. И това беше преди няколко мига. Всичко се е случило преди няколко или преди безброй мигове и всичко което ще се случи ще бъде след няколко или след безброй мигове. Разполагаме само с този единствен, кратък миг и аз не бих го пропуснала!




Вижте моите експериментални блогове за готварски рецепти на български език:
http://kulinaren.blogspot.com/
http://kulinaren.wordpress.com/
http://klukarski.blogspot.com/

--> Read more...

10 евтини правила които ви гарантират по-малко обидени служители

Ако сте работодател и се чудите защо служителите ви не дават всичко от себе си или ако сте служител и се чудите какво не ви дава работодателя...Помислете и пишете коментари, бих искала да знам права ли съм или много греша.
Това са 10 правила, които смятам за полезни за всеки работодател, това са 10 правила които аз смятам за задължителни и полезни...

1. Гласното изказване на похвала не струва пари! Не се колебайте да похвалите служител, ако си е свършил работата добре, ако е направил за вас нещо повече от това което сте очаквали, ако е отделил повече време и усилия за да изпълни задължението си не се страхувайте да го похвалите гласно. Не се страхувайте, че от няколко похвали някой би поискал повишение, напротив, това само ще го стимулира да работи още по-усърдно и по-прецизно, а това е единствения начин да си заслужи повишението преди да го е поискал.
2. Коментирайте със служителите си проблемите които възникват по време на работа най-малко веднъж на тримесечие (ако фирмата е голяма или най-малко веднъж седмично ако фирмата е малка). Не разчитайте на мнението на мениджърите, тяхното мнение често е доста субективно и те често се оправдават пред служителите с вас, а пред вас със служителите. Ако искате да имате обективна представа за това което се случва във собствената ви фирма най-добре попитайте хората които работят там. По-често вие ще имате полза от това от колкото служителите.
3. Ако имате реална представа кои служители ви носят печалба, кои служители приемат лично проблемите на фирмата и работят усилено за решението на тези проблеми стимулирайте ги финансово или социално. Няма нищо по-стимулиращо за един съвестен служител от изказаната похвала и неочакваната премия. Не мислете, че ще ви излезе скъпо, понякога малка парична премия прави чудеса. Ако сметнете процентно 50 лева премия на трима служители от общо 50 заплати по 1000 лева се получава по малко от 0.003%. Дори във вашия случай да са 100 лева премия на 5 служителя от общо 20 заплати по 1000 се получава 2.5% . Както и да го смятате срещу нищожни средства можете да направите щастливи няколко семейства и те ще са ви признателни.
4. Не отказвайте на служителите си заслужената почивка. Организирайте фирмата си така, че да е възможно всеки да използва годишната си отпуска в рамките на календарната година за която му се полага. Организирайте създаването на графици между колегите от един отдел, намерете служители които да заместват отсъстващите по отпуск, плащайте платения отпуск както се заплаща и присъствието на работа. Не е похвално за никой да каже „Аз не съм излизал в отпуск от 1998 година”, не е полезно и за вас. Всеки може да издържи на този режим, но никой не е достатъчно ползотворен ако не почива поне един път в годината и ако мисли постоянно за делата си които могат да се приключат само в работно време (като банките например)
5. Създайте комфорт на работното място! Това не означава да обзаведете всички кабинети в офиса си с луксозно обзавеждане, но ако още не сте купили удобни столове за служителите си сега е момента да го направите. Ако 9 часа на ден служителите ви седят на посетителски столове вместо на офисни те или ще ви напуснат (ако имате късмет) или ще бъдат във вечен болничен заради породената дископатия, радикулит и подобни страдания. Същото е и мониторите. Ако служителите ви имат наблизо кафе машина няма да губят време за купуване на кафе, през това време ще работят за вас.
6. Тим билдинга не е мръсна дума, ако не сте запознат с нея поинтересувайте се от това. Има фирми които го организират, предлагат на практика всичко което може да сплоти един колектив. Но ако не ви се дават много пари можете да се заемете лично с това (или да натоварите личния си асистент). Просто заведете служителите си на място на което ще ги видите в друга светлина, те ще се видят в друга светлина, ще видят вас в друга светлина... Заведете ги на място на което ще почивате, ядете и пиете заедно на една маса, ще си говорите за нещата от живота, ще обсъдите неминуемо и проблемите в работат (опазил бог това да е на масата в 03:00). Заведете ги на място където ще се забавляват всички заедно, за да разберат, че могат и да работят всички заедно. В този вид мероприятия е хубаво да бъде включен и отборен спорт, но само ако на служиателите им допада. Обикновено цената многократно си заслужава спестените главоболия и пропуснати ползи.
7. Персонализирайте отговорностите и задълженията. Твърде често в средните и големите фирми мениджърите си приписват заслуги на служители, понякога и колеги си приписват заслуги на колеги и по този начин се издигат в йерархията. Много рядко заслугите за добре свършена работа се оценяват персонално и много рядко прогресивни и съвестно работещи хора се оценяват подобаващо. Не се оправдавайте с липсата на информация или липсата на организация... Ваша работа е да я създадете!!!
8. Не поливайте семето на интригата! Във почти всяка голяма фирма има поне малко интрига. Не я толерирайте, не позволявайте да се разрасне, не си мислете, че интригата е информация! Категорично покажете на служителите си, че интригите не се толерират във вашата фирма. Ще спечелите много повече от колкото ще загубите.
9.
10. Не забравяйте, че и вие сте били на 10, 20, 30.... години. Спомнете си, че и вие сте имали мечти! Сигурна съм, че и сега имате! И вашите служители имат... Помислете за това, така както те мислят за вашите мечти минимум 8 часа на ден, 5 дни в седмицата, 22 дена месечно....

Предполагам, че забелязахте, че няма т. 9. Това е вашата фирма, вие пишете правилата, всичките, от точка 1. до точка 10. Аз само ви даох насока за това което може да ви помогне... Не ми се сърдете ако това не ви харесва. Ще се радвам ако има коментари от работодатели, ще се радвам ако има каквито и да е коментари...





Вижте моите експериментални блогове за готварски рецепти на български език:
http://kulinaren.blogspot.com/
http://kulinaren.wordpress.com/
http://klukarski.blogspot.com/

--> Read more...

Спираме ли на жълто или минаваме на червено на светофара на живота?

Спираме ли на жълто или минаваме на червено на светофара на живота? До колко си позволяваме да рискуваме за да разнообразим и разведрим ежедневието си с нещо по-екстремно? Или сме готови да се обречем на скука за да имаме спокоен и сигурен живот? Във време в което разходката пеша по тротоара е опасна какво наричаме риск и кое приемаме за сигурно? Има още редица въпроси, чиито отговори ме вълнуват днес.
Имам много красиви спортове, някой от тях рисковани, някой много рисковани. Заслужава ли си да практикуваме най-рискованите? Има много спонтанни решения, необмислени, но красиви. Заслужава ли си да заминем в непозната страна без предварителна резервация без екскурзовод, без дори да говорим езика? Много двойки се разделят, защото единя от двамата вече е готов за брак, а другия е още несигурен. Трябва ли да чакаме момента или си заслужава да поемем този риск? Има и много връзки които продължават с години, връзки в които любовта отдавна си е отишла. Връзки които не прекратяваме защото ни е страх да не останем сами за цял живот. Заслужава ли си риска? Често в живота имаме шанс да започнем нова, много вълнуваща работа в момент в който имаме скучна, но сигурна и спокойна. Заслужава ли си риска да „гоним дивото, когато имаме питомното”.
Рисковете са навсякъде около нас. Напоследък хубавите новини по телевизията са много по-малко от лошите. Вече почти няма емисия новирни без пострадали в пътен инцидент, без стрелба в жилищен квартал, без пострадали в домашна злополука, отвлечени, убити... Пострадалите от нелечими или трудно лечими болести стават все повече и повече. Риск ли е факта, че живеем в този век, в тази държава, в това общество? Страхуваме ли се поемайки тези рискове?
рискове
Аз лично смятам, че рискувам винаги, когато казвам истината. Рискувам тя да не се хареса на останалите. Но смятам също, че много повече рискувам ако излъжа, рискувам аз да не се харесам на останалите. Смятам, че рискувам винаги когато гласно искам нещо , рискувам да не го получа. Ако не поискам гласно няма риск, няма и никакъв шанс да по получа. Рискувам всеки път когато попитам приятел „Имаш ли нужда от помощ?”. Рискувам и ако не попитам, рискувам да се сдобия с приятел които не може да разчита, че ще бъда до него когато има нужда от мен. Рискувам докато обичам, рискувам да се разочаровам. Рискувам много повече, ако не обичам, рискувам никога да не се очаровам. Рискувам сутрин когато си отварям очите и поглеждам през прозореца, навън може и да е мрачно. Рискувам и ако не си отворя очите, ако не погледна света през моя прозорец, така никога няма да видя отново слънцето. За вички тези неща които рискувам не ме е страх. Страх ме е за всички останали!!!

А вие от кои рискове се страхувате?



Вижте моите експериментални блогове за готварски рецепти на български език:
http://kulinaren.blogspot.com/
http://kulinaren.wordpress.com/
http://klukarski.blogspot.com/

--> Read more...

Съвместното съжителство и проблемите които могат да възникнат в една връзка

Често, след продължителна (или не толкова продължителна) връзка с човека когото обичаме се стига до съвместно съжителство. И тогава връзката малко или много се променя. Това е момента в който опознаваме човека до себе си в друга светлина. Това е периода в който започваме да имаме повече задължения и ангажименти, да поемаме отговорност и за друг и най-вече имаме възможност да видим не само лъскавите страни на любимия, а и неговите недостатъци. Как да преодолеем разочарованията? Няма универсална рецепта, но има предполагам съвети които помагат.

Ако преди съвместното съжителство и в самото му начало връзката се е основавала единствено и само на страхотен секс с течение на времето шансовете тази връзка да се заздрави са минимални. Ако обаче освен секса преди съжителството двамата са се радвали на продължителни разговори, които са доставяли удоволствие и на двамата, ако имат общи интереси или дори ако нямат, но са толерантни и се интересуват от интересите на другия, ако освен страст от самото начало е имало и известна доза приятелство има място за оптимизъм.

Всеки човек има недостатъци, някои от тях дразнят повече човека с когото живеем, други не. Хубаво е да се говори за това. След като сме споделили с човека до нас голяма част от живота си, споделили сме леглото си, споделили сме храната, споделили сме домашните задължения, споделили сме напълно или частично доходите си не виждам причина да не можем да споделим и притесненията си относно онези негови навици, които не са ни особенно приятни. Не очаквайте, че след един приятелски разговор вие ще промените навици създавани и затвърдени с години. И не забравяйте, че съвършенни хора няма (дори и вие не сте).

За проблемит с дистанционното универсален съвет няма. Той иска да гледа мача, тя изпуска най-важния епизод от любимия си сериал... Не се карайте, достатъчно е, че телевизора краде голяма част от времето и вниманието ви, не му позволявайте и да застане между вас. Ако само единя от двамата прави компромиси с дистанционното рано или късно другия ще почувства, че личната му свобода да избира интересите си е застрашена. Купете втори телевизор, няма да разберете колко скоро без конфликт, без кавги, без надмощие от страна на когото и да било ще определите общите си интереси и любими предавания.

Разпределянето на домакинските задължения не винаги е проблем, но ако във вашия случай връзката ви е застрашена... Не забравяйте, че домакинските задължения трябва да са обратно пропорционални на работното време, ако вие работите до 16:00, а приятеля ви до 20:00 не очаквайте от него да ви сготви вечеря. Ако и двамата работите до 20:00 просто се отбиите в кварталната кръчма или си поръчайте храна. Не съсипвайте връзката си заради досадни домакински задължения. Ако обаче той е от хората които и без работа да останат пак отказват да мият чинии защото са „мъже”, а това е женска работа... Съсипете я тази връзка, няма да загубите много.

До тук с битовите проблеми. Има и много по-сериозни за които аз дори не бих могла да дам съвет. Не забравяйте, че човека с когото живеете има минало, точно както и вие. Не смятам, че е престъпление да има снимки от гимназията на които освен него е и съученичката му, в която е бил влюбен. Смятам, обаче, че тази съученичка не е редно да му се обажда в 23:30 за да го покани на дискотека. Ако връзката ви е сериозна той е човека които трябва да и обясни, че приемливия час за обаждане по телефона е бил преди няколко часа и че с обаждането си е събудила приятелката му (т.е. вас). Същото се отнася и за вас, вашите приятели вече трябва да се съобразяватс факта, че не живеете сама и ако вие нямате нищо против да ви събуди добър, стар приятел не е задължително и приятеля ви да мисли така. От друга страна не можете и напълно да игнорирате целия си предишен живот и приятеля ви не може. Не му се сърдете, ако реши да изпие една-две бири с приятели неделя следобяд. Използвайте това време да се видите с приятелки или да отидете на масаж.

Ревността е често срещана причина за проблеми както между съвместно живеещи двойки, така и между двойки които не живеят заедно. Има известна доза здравословна ревност и такава която съсипва не само връзката, а и душевния мир на ревнуващия и ревнувания. Къде е границата никой не може да каже. Има хора които ревнуват всичко и всички, ревнуват от други хора (мъже или жени), ревнуват от компютъра, ревнуват от телевизора, ревнуват от работата на другия, ревнуват... със и без повод. Трудно се живее с такъв човек, опитайте се да не сте един от тях и се постаряйте да не давате поводи за ревност на приятеля си. Не му разказвайте всеки ден за бившите си връзки, той не иска да знае толкова много за тях. Ако има нещо което иска да знае той ще ви попита. Постарайте се когато излизате с приятели той да се почувства поканен (дори и да знаете, че няма да ви придружи го поканете), запознайте го с приятелите на които държите и когато го представяте не оставайте и капка съмнение, че това е човека с когото живеете и когото обичате (никога не го представяйте като „един познат”), не се отдалечавайте когато телефона ви звънне, освен ако ситуацияте не го изисква... Покажете му, че може да ви има 100% доверие! Ако той въпреки това ви ревнува... или се примирете или се разделете. Ревността е чувство с което никой не може да се бори, у някои индивиди е заложена J

Финансовите проблеми са най-глупавата причина една двойка да се раздели, но историята помни прекалено много такива случай. Всеки от нас иска да притежава материални блага, но от кого е редно да ги искаме? Длъжен ли е човека с когото живеем да осигурява всичките ни прищевки? Длъжни ли сме ние да осигуряваме неговите? Възможно ли е човек работещ на заплата да притежава достатъчно пари за да си купи всичко което поиска? И не се ли увеличават нуждите и желанията по-бързо от финансовите възможности? Има ли хора които могат да кажат, че имат прекалено много пари и не се нуждаят от повече? Сигурно има, но ние не сме едни от тях. Ако имате покрив над главата, ако имате нормална храна и чисти и здрави (прилични) дрехи, ако можете да си позволите дори мобилен телефон значи не сте на ръба на бедността. Искайте още, така човек върви напред, но не го искайте само от човека с когото живеете, искайте го повече от себе си. Нормално е двама души да изкарват различни заплати, това е обвързано с много фактори. Вие сами решавате каква част от приходите си да споделяте с партньора си.

Говорете за ежедневните проблеми, но не прекалявайте. Приятеля ви се интересува от това как е минал работния ви ден, но не иска цяла вечер да обсъждате само и единствено това. Както и вие искате да чуете за неговите проблеми, но дори и те не са центъра на света. Всъщно ваша работа е за какво да си говорите, важното е да има комуникация, която е приятна и за двамата. Не прекалявайте с подробности, които на партньора ви са му досадни. Не, че ще се раздели с вас заради това, но рискувате да започне да заспива на дивана в хола докато вие не сте си довършили изречението.

Има още много неща които биха могли да съсипят една връзка ако и двамата не ги разбират по един и същи начин, но сега не мисля да пиша за тех. Приятеля ми се прибира от работа и смятам, че е време да опитам някой от горе описаните съвети... Шегувам сееее......:) При нас тези неща помагат, споделете във вашата връзка кое помага и с кое вашата вдойка не може да се справи.




Вижте моите експериментални блогове за готварски рецепти на български език:
http://kulinaren.blogspot.com/
http://kulinaren.wordpress.com/
http://klukarski.blogspot.com/

--> Read more...

Не искам да съм част от статистиката... Знам, че всички имаме мечти!

Не искам да съм част от статистиката. Има толкова много неща който бих искала да направя до края на жалкия си живот и ако за някой от тях нямам никакъв шанс, то за останалите единствения ми шанс е да остана жива още известно време.
Искам да мога да пея добре, искам да мога да рисувам, искам да се науча да летя, искам да променя света... Колкото и дълго да живея няма да мога да направя тези неща, но имам още толкова много мечти...
Искам да осиновя дете, искам да имам и свое, искам да отида поне на един концерт на световно известен симфоничен оркестър дирижиран от български диригент, искам да гледам „Айда” на Миланската скала, искам да отида и на карнавала във Венеция и на този в Рио де Жанейро, искам и на Мусала да се кача още един път, искам да пия кафе с приятелите си още един път, искам и да си облека червената рокля още един път. Искам толкова много прости и сложни неща да направя...
Днес видях едно пъпчиво хлапе със скъпа кола как шофира по същия път по който се движех и аз. Неговото нахално, арогантно шофиране на място на което дори и той нямаше как да се самоубие приключи с пътен инцидент. От този инцидент нямаше пострадали за статистиката (нямаше кръв, нямаше умрели). Имаше смачкани ламарини и една (ако броя и себе си най-малко две) уплашени жени. Не знам какъв процент от подобен начин на шофиране завършват с такъв „щастлив” край, но знам, че докато има такива тъпи копе*ета по улиците (ако този и останалите като него не бяха наистина тъпи копе*ета щях да напиша к******а, ама на този и една * (звездичка) му е много) ще бъдат застрашени такива като мен, като вас, като тях. Този е на 18 години!!! И кара кола за 100000 лева!!! Нямаше как да не помисля за майка му, как изобщо спи тази жена?
Обикновено в подобна ситуация съм бясна, днес ми стана само тъжно, тъжно за този пъпчив гном, за майка му, за мен самата, за всички който се движим по едни и същи републикански пътища с такива като него, малки или големи гномчета със скъпа кола и много комплекси. Иска ми се да им кажа нещо, на всички като него, ама те едва ли четат нещо по-различно от това.
Попитах мой много добър приятел (google.bg) какво мисли за войната по пътищата и той ми каза, че жертвите в катастрофи у нас надхвърлят 3 пъти убитите американци в Ирак, каза ми, че жертвите от катастрофи в страната за последната година са 1059, а пострадалите за изминалата година са 9923. Статистиката показва, че около 730 пътно транспортни произшествия са причинени от водачи с по-малко от една година стаж зад волана и около 40% от жертвите загиват в населени места. Тази статистика показва, че 2,90137 човека умират всеки ден (как по, дяволите може да умре 0,90137 човек) и пострадалите са 27,8736 всеки ден!
И все пак ще им кажа нещо: Ако искаш да привлечеш внимание съблечи се гол пред НДК и рецитирай стихове на Ботев. Ако избиваш комплекси, баце, избивай ги някъде където няма да ме лишиш от живот, където няма да ме лишиш от мечти, от шанса да ги осъществя... Не ги избивай на пътя! Не искам да съм част от статистиката, не искам да съм част от това:

Не искам и ти да си част от това, не искам никой да е част от това....










Вижте моите експериментални блогове за готварски рецепти на български език:
http://kulinaren.blogspot.com/
http://kulinaren.wordpress.com/
http://klukarski.blogspot.com/

--> Read more...

Защо жените трябва да изглеждат добре? Заради собственото си самочувствие или заради чуждо мнение?

Преди малко в новините по Нова ТВ съвсем случайно чух, че разведените жени изглеждат видимо по-състарени и това ме накара да се замисля над това колко сериозно мога да приема подобна новина. Според някакво изследване (мисля че Американско) със съдействието на определен брой сестри близначки, разведените жени изглеждали с две години по-стари от иначе генетично подобните на тях сестри, независимо от социалния им статус (самотни, вдовици, омъжени...) Имаше и интервю на случайни хора от улицата и мъжете бяха съгласни с тази теза, дори една служителка в салон за красота сподели, че разведените жени са най-чести клиенти на салона, че проявяват интерес към процедури за отслабване и (не гарантирам, че помня точно, но мисля, че...) процедури за изглаждане на бръчките. Последното нещо което каза служителката, беше, че дори и НЕ разведените жени, които имат проблем в семейството са по-податливи на преждевременно състаряване и по-често посещават салона за красота.
Тази новина нямаше как да не образува мисли в иначе празната ми глава. Замислих, се колко точно грижи трябва да полагаме за външния си вид независимо от това дали имаме приятел, съпруг, любовник или сме сами? Трябва ли да чакаме да се разведем за да започнем да полагаме грижи за себе си? И най-вече, за кого подобряваме външния си вид, за мъжа до нас или за себе си, за нашето собствено самочувствие? И колко важно може да бъде за една жена получаването на „невинни” комплименти? До каква степен напълно занемарения външен вид може да се оправдае с липса на време и пари? И кога в крайна сметка прекаляваме с полагането на грижи или с липса на каквито и да е?
Както винаги твърде много въпроси в твърде малко пространство се побраха? Лично аз смятам, че АЗ съм личността заради която си правя прическа, колкото и простичка да е тя, АЗ съм тази заради която си обличам „по-хубавата” рокля, АЗ съм тази заради която се подлагам на болезнени процедури свързани с отстраняването на нежелани косми (за никой друг не бих се подложила на това), АЗ съм тази заради която влизам в магазина за козметика и оставям ххх лева, АЗ искам да изглеждам добре, защото на мен ми харесва. Не съм родена красива и каквито и усилия да полагам няма да бъда следващата Клеопатра, но не искам да направя всичко възможно да изглеждам размъкната, размазана или нечиста. Също така не смятам да стигам до крайности (така мисля на този етап от живота си, дано никога не си променя мнението), не смятам за разумно да се подлагам на хирургични операции или да жертвам за външния си вид повече от колкото мога да си позволя, не мога да превърна това в мания.
Не знам къде е разумната граница, но знам, че каквито и усилия, време и пари да отделям за външния си вид го правя само и единствено заради себе си, заради собственото си самочувствие, заради собствения си живот и не искам да ми се налага да чакам момента в който ще се разведа или омъжа или ще съм самотна или щастлива или глупава или умна или... за да се погледна в огледалото и да видя, че не съм същия човек, дори и само визуално!




Вижте моите експериментални блогове за готварски рецепти на български език:
http://kulinaren.blogspot.com/
http://kulinaren.wordpress.com/
http://klukarski.blogspot.com/

--> Read more...